В солените морета на Гнева ти
(изглежда), плува доста Суета!
А кеят (за нещастие), е срутен!
И вятърът, за връщане, болнав.

А Слънцето, макар че е горещо,
не смогва в теб да грее, затова,
затопляш си вечерята на свещи
(повярвал на шегата, че си цар).

Но сякаш и напитката ти, ром е,
а ти, пък не приличаш на моряк,
(те всички си мечтаят за Наоми),
не: В утрото да стъпиш на земя!

И знаеш ли (накрая) ще ти кажа:
Човек, това, е странно същество!
Типичното за вас е: Да си важен.
А истината (всъщност) е Любов…

Ангел Колев