Постинг
23.03.2014 13:17 -
Роби на вещите.
Автор: glaqm
Категория: Тя и той
Прочетен: 2669 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2014 13:17
Прочетен: 2669 Коментари: 2 Гласове:
47
Последна промяна: 23.03.2014 13:17
Освен всичко друго ние сме роби на вещите си..така живеем в забързаният свят на излишество..затрупани с всевъзможни неща от които нямаме нужда, но сме купували за да запълним празнотата в себе си, а след това им ставаме служители..местим ги от едно място на друго, прибираме ги и ги изваждаме..бършем им прах или ги мием..внимаваме да не се повредят и ги подреждаме..подреждаме си вътрешният дефицит на любов и внимание, на безсмислие и скука..и се опитваме да си създаваме приятни емоции, а всъщност ставаме роби..
Работим за да си купим жилище, после пак работим за да го обзаведем, после работим за да си сменим интериора с нов по модерен, после пак работим за да си купим кола по-нова, после пак и пак и пак...и накрая си отиваме без нищо...И животът ни минава в " работим и купуваме, за да слугуваме".
Не знаем как да се наслаждаваме на малките неща, защото сме свикнали да има много, да се запасим..че да усещаме сигурност..Колкото по -големи неща, толкова по сигурни ставаме в себе си...Голям телевизор, който да виждате по- добре, че да ви манипулират по- качествено, голям хладилник, който да пълните повече, че да не изглежда празен...и всякакви други уреди и уредчета, и задължително голям гардероб за да може да прибирате все повече дрехи, които сте обличали еднократно..е ако има и стая дрешник ще е още по- добре...за да има какво да подреждате, че може един път на три години нещо да ви потрябва и да го нямате...
А бихте ли се замислили, какво от всичко у дома ви, ви доставя удоволствие..???
Какво в къщи можете да правите свободно..
Прибирате се след работа за да чистите и слугувате на вещите си...да ги лъснете и подредите, че да имате илюзията за това, колко ви е подреден животът...и колко пълен.
А дали...пълни стаи, най-модерни, а душите празни и самотни...като в пустош...
Когато се разделих със съпругът ми и си тръгнах от семейното ни жилище си взех едно сакче с дрехи и това беше всичко от целият ми двадесет и две годишен брачен живот...
Такава свобода...лекота...нямаш нищо за което да се тревожиш...
Нямаш жилище на което да изплащаш кредит, нямаш скъпи мебели, които да пазиш, имаш само свободно пространство с което можеш да правиш всичко...толкова, колкото е необходимо...нищо повече от това...И душата ти, която създава уют и присъствие на духа, стига да е в мир със себе си..А тя, където и да отиде щом е спокойна ще го създаде...
Посещаваме скъпи хотели, с всички екстри и пак сме недоволни, търсим нещо да не ни е наред, да има за какво да си говорим докато почиваме, че иначе ще бъде много скучно, 5 звезди, а вътре празнота...
Като че ли отиваме на почивка за да не излизаме от стаята си...Е да..толкова много сме работили, че да си позволим два пъти в годината да почиваме като бели хора...." КАТО".
Когато вътре във вас нещата не са в ред, ще се опитвате да компенсирате от вън, за да се почувствате значими, успели..ще си купувате "щастие", за да заличите поне малко нещастното си съществуване и грам няма да изпитате наслада от всичко с което сте си заринали живота..
А колко му трябва на човек...да метнеш сакчето в багажника и да тръгнеш, да отсядаш и тук и там дори и под звездите...
И най-мекото легло няма да ви накара да заспите спокойно, когато животът ви привидно богат и красив е пълна измама.
Роби на вещите...колкото повече, толкова повече...
Не пипай тук, не пипай там, не пуши в стаята, не седи на дивана с краката отгоре, не яж в леглото, не дишай, не мърдай . Всички дружно и под контрол на масата и ръцете отгоре.
А темите на разговор...говорите ли си в къщи или само служебните неща...Гушкате ли се ...пръскате ли се с вода, смеете ли се, търкаляте ли се по земята...роните ли харна по пода, или живеете за да пазите...и да внимавате, нещо да не се замърси ( че колко пари струва)..Скъпи телефони в скъпи калъвчета...скъпи коли със скъпи гаражчета, скъпи бижута в скъпи ключалки и аларми и врати метални...
И едно безкрайно пазене и страх...
А колко му трябва на човек..??? Огледайте се и ще видите с какъв излишък разполагате, а плачете, че лихвите на кредитите са високи..( особено високи за ненужни вещи).
Не е важно колко ви е скъпа храната, а колко е скъп човекът с когото я споделяте, колко вие самите сте си скъпи на себе си...
Преди време на един семинар, който провеждахме с моя колежка, наблюдавах хората за които беше важно всичко в стаята и в хотела да бъде перфектно..защото всичко вътре в тях в душата им не беше..
Тогава те ми казваха: " Ванче теб където и да те сложим ти от нищо не се оплакваш..? Всичко ти харесва.." Да така е..защото съм със себе си, а мястото е без значение..звездите на хотела също..защото знам цената на живота - безценен е...в това тяло и в това време ще се случи само веднъж.
Всяко нещо, което мога да си позволя ме кара да се радвам като малко дете..прави ме щастлива, но не и негова слугиня...няма никакъв проблем да го загубя...
Нямам нищо против скъпите неща, но съм разбрала,че когато вътре в мен не е подредено, нищо няма да ме зарадва.
Карайте си колата, тя е за да ви служи , а не за да и служите вие...Носете си хубавите дрехи по всяко време, те са за да ви доставят удоволствие на вас, а не на тези пред които ще ги покажете, купувайте си ги за себе си...Радвайте се на всичко което имате в този момент, а не да мислите за това, което нямате...Защото единственото което реално е ваше притежание е само този миг...нито утре, нито вещи, нито пари, нито коли...Имате само сега, а дори не сте разбрали, с какво богатство разполагате..
С ЖИВОТ.
Точната дата на край на проекта "Co...
Какво е „Съвет за приобщаващ капитализъм...
Хумор сатира и забава
Какво е „Съвет за приобщаващ капитализъм...
Хумор сатира и забава
Само първо да попитам по навик това авторско ли е или е копирано?
Ако е авторско - тогава да попитам отново къде е отишла лирическата героиня след това:
"Когато се разделих със съпругът ми и си тръгнах от семейното ни жилище си взех едно сакче с дрехи и това беше всичко от целият ми двадесет и две годишен брачен живот...
Такава свобода...лекота...нямаш нищо за което да се тревожиш...
Нямаш жилище на което да изплащаш кредит, нямаш скъпи мебели, които да пазиш, имаш само свободно пространство с което можеш да правиш всичко...толкова, колкото е необходимо...нищо повече от това..."
Все пак не се е изнесла под някой мост или на палатка.
А и лично аз смятам като отсядам в 4* хотели, че нивото трябва да съответства на звездичките.
цитирайАко е авторско - тогава да попитам отново къде е отишла лирическата героиня след това:
"Когато се разделих със съпругът ми и си тръгнах от семейното ни жилище си взех едно сакче с дрехи и това беше всичко от целият ми двадесет и две годишен брачен живот...
Такава свобода...лекота...нямаш нищо за което да се тревожиш...
Нямаш жилище на което да изплащаш кредит, нямаш скъпи мебели, които да пазиш, имаш само свободно пространство с което можеш да правиш всичко...толкова, колкото е необходимо...нищо повече от това..."
Все пак не се е изнесла под някой мост или на палатка.
А и лично аз смятам като отсядам в 4* хотели, че нивото трябва да съответства на звездичките.
Няма как да е авторско, виж блогърката на снимката. Това е дете на около 20 години, не ми прилича на жена с 22 годишен брак зад гърба си.
Истинската авторка на текста е била омъжена за някой който е командвал парада :
''Не пипай тук, не пипай там, не пуши в стаята, не седи на дивана с краката отгоре, не яж в леглото, не дишай, не мърдай .'' Е, нищо чудно че се е изнесла жената.
цитирайИстинската авторка на текста е била омъжена за някой който е командвал парада :
''Не пипай тук, не пипай там, не пуши в стаята, не седи на дивана с краката отгоре, не яж в леглото, не дишай, не мърдай .'' Е, нищо чудно че се е изнесла жената.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.