Чорбаджийска правда.

На един чорбаджия кравата пробола друга
една крава на някого си селянина. Селянинът отива при чорбаджията и
му разправя за тази работа така: „Чорбаджи, едно нещо станало, ама ша
прощаваш, не се връща. Моята крава пробола твоята и намерих я умря-
ла на мястото, какво ще правим сега? Аз ша река, дето ще ходим да са
съдим, да са потъкмим помежду си по-добре е, затуй кажи, какво ще ми
земеш да ти платя?“ „Ще ми купиш друга една крава, хубава като мой-
та, и ще ми дадеш глоба за кръвнина 200 гроша“ – отсъдил чорбаджия-
та. „Ама чакай, как рекох аз? – повтори селянинът. – Не е тъй. Твоята
крава убила мойта крава и ако си право съдил, пада се да ми купиш дру-
га крава, аз глоба ти не ща“ „Какво – рекъл чорбаджията, – мойта крава
ли пробола твойта?“ „Хъ – реква селянинът, – тъй.“ „Ама ако е тъй –
казва чорбаджият, – то тогаз друга работа, аз не съм длъжен да ти дам
нищо, защото твойта крава трябвало да се отбие от пътя на мойта крава,
нали я види, че е чорбаджийска, що ще да се вре у нея.“


Производството на името чорбаджи.

Между народа се говори, че турците, като минали най-напред в Европа и превзели България, били толкоз мирни и справедливи, щото никакво насилство не възприемали да правят на народа; ами дето се случело да минат и кондисат, толкоз само задължавали домакина да им направи една горчива чорба - аджи чорба - и тогоз, дето обикновено кондисвали, та го карали да им вари таз горчива чорба, наричали го чорба-аджи.
 Туй било за много време, додето тези чорба-аджии се възползували от званието си, приучили гостите си да ядат баници и млинове, а горчивата чорба я оставяли за народа. Та от туй останало на чорбаджиите името. Затуй има и пословица:
"Доде чорбаджията не яде глаголи-он-го(горчива чорба ли е,какво е), агата баница не може да яде."
От тази между народа приказка се вижда да е басня.
Чорбаджия в еничарските оджаци наричали тогози, който им варял чорбата, и то било една почтена служба, която си имала белега - една голяма лъжица.
Отпосле туй взело да се дава като почетно звание на тези от българите, които се намервали на правителствена служба.
 Но любопитно е това, че правителството като уничтожи еничарските оджаци и забрани за мюсюлманите злоупотребленията, които правяха те, този еничарски орден остана у българите и притежателите негови са и до днес притежатели и на еничарски насилия или зорбаджилъци. Затова и туй име днес по-право е да се произвежда от зорба, а не от чорба и да се казват зорбаджии, а не чорбаджии.

Из "Шарени работи" от Петко Р. Славейков


Интересно е да се знае и да се помни, че именно от това съсловие са първите български елити от Възраждането и след Освобождението. Техните наследници съставят ядрото на българската буржоазия през 19-20 век. Опозиция им били т.нар. хаймани и хъшове, като по-буйните от тях се занимавали с хайдутлук, участвали в четите, т.е. още тогава се оформили две крила сред дейците за нац.освобождение - на умерените и на революционерите.
Опозицията още от времето на Учредително събрание започнала борба за мястото на чорбаджиите в управлението т.е. "СДС"- стани да седна... Сред опозицията имало и синове на същите тези чорбаджии, а сред самото чорбаджийство се оформила и просветена прослойка получила образование в престижни университети в Европа и здраво патриархално възпитание(спомнете си Чорбаджи Марко на Иван Вазов...). Възпроизвеждала се обаче и онази продажна сган, чийто символ си останала голямата лъжица...



И така през годините до днес, но след 1944 г. се възпроизведе по изкуствен и насилствен начин нов елит от по-прости и долни хора, които бяха приети и белязани в лоното на безбожния социализъм и комунизъм. Но след разпада на СССР се разпадна и лагера на неговите сателити в Европа а у нас борбата на "СДС-стани да седна" и чорбаджийството се възобнови.
Трагичното и неприятното в нашия случай е подмяната не само на хората пак, но и символите и българските идеи!
Стария средновековен аристократичен елит имаше национални и имперски идеи и въжделения а водещия символ беше лъка и брадвата(балтавар), графично популярен като Тризъбеца - родовата тамга-герб на царския род Дуло. У нас в употреба до края на 14 век, във Волжка България до 16 век., в Русия до времето на Иван Грозни, при казаците до последно, а днес стои в държавния герб на Украйна...
Както стана ясно символа на новия български елит става - голямата лъжица. Днес може би към лъжицата би трябвало да се прибави и една банкнота... А знае се че каквито са горните такива стават и долните т.е. народа.

Има ли спасение ще попита някой, - има, но спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се...
...................

И едно лирично-историческо отклонение, вместо заключение



Без да се спирам върху монетите и символиката с тризъбец от Балканите през Русия до Волга, тук е достатъчно да се види само този капител от Царския дворец в Търново. От християнския период на Българското царство. С какво и защо с него са си украсявали дворците българските царе...!? Една от началото до край старобългарска тенгрианска символика!

Затова народа докато не е затънал безвъзвратно в блатото на бездуховното мъртвило в което го набутаха неговите нови елити, трябво да вдигне очи към Небето и да си спомни кой е, откъде е, и за заветите на своите предци!



Срещата на Стара планина(Балкана) с Черно море

Наложи се да го споделя този пост преди малко и почти се ядосах. Не на това което съм писал някога а че съм се хабил и клипове да слагам и че по онова време още главата ми е била пълна с романтични илюзии за светлото бъдеще на българския народ...
Те пак ядоха и пиха и играха хоро, някои дори и работиха, че и воюваха в Кербала, но като цяло чорбаджиите ни набутаха с нашето съгласие и равнодушие в демографска катастрофа и културно-икономически колапс...